Вече 32 години във всяко начало на есента в Sanders Theatre на Харвардския

...
Вече 32 години във всяко начало на есента в Sanders Theatre на Харвардския
Коментари Харесай

ИгНобеловите награди - от клизмите при маите до анализ на клюките

Вече 32 години във всяко начало на есента в Sanders Theatre на Харвардския университет се връчват ИгНобеловите (АнтиНобеловите) награди за 10 необичайни или тривиални достижения в научните проучвания. Целта на церемонията е да " почете постиженията, които първо карат хората да се смеят, а по-късно да мислят ". Името на наградите е каламбур между Нобелова награда и думата ignoble („ неблагородна “). Тези, които ги връчват обаче, са същински Нобелови лауреати, а отличените по-късно четат обществени лекции в Масачузетския софтуерен институт.

Тази година, както и през 2020 и 2021-ва, церемонията бе онлайн поради COVID-19. А измежду тазгодишните лауреати на ИгНобел има в действителност много странни проучвания, които представяме в резюме. 

 

Награда за история на изкуството

Петер де Смет (Нид) и Никълъс Хелмут (САЩ) за труда им  " Мултидисциплинарен метод към ритуални подиуми с клизма върху антична керамика на маите ".

 

Всъщност двамата откриватели разгласяват публикация за ритуалните клизми на маите още през 1986 година След това развиват своето изследване. То се фокусира върху керамика от късния типичен интервал на маите (600–900 година сл. н. е.), която постоянно изобразява дворцови подиуми, игри с топка, ловни пирове и танци, свързани с човешки жертвоприношения посредством обезглавяване. 

Но през 1977 година е окрита делва, на която е изобразено правене на клизма, а след това и други сходни гърнета. По принцип маите са правили клизми за медицински цели, само че на рисунките очевидно става въпрос за обред, посредством който в организма се вкарват упойващи субстанции.

Де Смет и Хелмут анализирали изображенията, сравнили ги със знаците, изписани до тях, и възстановявили рецептата за ритуална примес за клизма. Единият главен съставен елемент е алкохол 5%, а вторият - диметилтриптамин (с него заменили алкалоида буфотенин, който се секретира от жабите от рода Буфо). Де Смет даже пробвал върху себе си резултата. Алкохолната клизма подействала, само че диметилтриптаминовата - не. Останалите съставни елементи, като дестилат от тютюн, халюциногенни гъби, мухоморка и водна лилия, двамата не посмели да изпроват, само че смятат, че би трябвало да провокират някакъв халюциногенен резултат

 

Награда за приложна кардиология

Елишка Прожакова (Чех), Елио Сяк-Шие (Нид), Фридерике Беренс (Вбр), Даниел Линд (Шв) и Мариска Крет (Аруба) за доказването на това, че когато хора се срещнат за първи път и се почувстват привлечени, сърдечната им периодичност се синхронизира.

 

Изследването е провеждано " на терен " - на разнообразни фестивали (музикален, за документални филми, на науката и изкуствата). На случайни хора е предлагано да отидат до стая за запознанства. Там те сядали по двама на маса с бариера посред им. Преградата се вдигала за малко, колкото участниците да се погледнат и да разменят по няколко думи.

Участвали 140 души - 34% от дамите и 53% от мъжете, декларирали, че желаят да се срещнат с индивида насреща, само че едвам 17% от двойките изпитали взаимно това възприятие. А при тях сърдечната периодичност и електропроводимостта на кожата се променяли по идентичен метод. При това не е наложително да става въпрос за обич от пръв взор, а просто разбиране на отсрещния като прелестен за другарство.

 

Награда за медицина

9-членен екип от Варшавския медицински университет за извода, че онкопациенти, положени на химиотерапия, страдат от по-малко странични резултати, когато ядат сладолед

 

Острото инфектиране на устната лигавица - мукозитът, е постоянно срещан непряк резултат от химио- и лъчетерапия. Повреденият епител престава да защищава от инфекции, следва инфектиране, нараснало слюноотделяне, болежка, а пациентът мъчно дъвче и преглъща.

За попречване или облекчение на мукозита се предлага смучене на лед. Но не всеки прави такава криотерапия, а тези, които я правят, са много нередовни. Полският екип заменя леда с по-приятния на усет сладолед. Анализирани са клинични тествания, при които лекувани с химиотерапия пациенти (средна възраст 58 г.), са получавали сладолед от болничното кафене. Те е трябвало да го ядат постепенно, с цел да се стопи изцяло в устата им. От тези, на които е даван сладолед единствено, 28,85% са получили инфектиране на устната лигавица. От неполучилите сладолед 59% са развили инфектиране.

 

Награда за биология

Солимари Гарсиа-Ернандес (Браз) и Глауко Мачадо (Кол) за проучването дали и по какъв начин запекът въздейства върху вероятностите за чифтосване на скорпионите.

 

Не единствено гущерите, само че и някои скорпиони късат опашките си при заплаха. Така те губят отровното си жило, отровните жлези, само че също по този начин и своя анус. И защото не могат да се отърват от изпражненията, се обричат ​​на все по-голям запек, който ги води до гибел за няколко месеца.

Двамата откриватели от университета в Сао Пауло изследвали чудноват проблем - по какъв начин се трансформира ходенето на скорпионите, откакто си скъсат опашката. Теоретично те първо би трябвало да тичат по-бързо, тъй като стават по-леки. А после да се забавят, тъй като насъбраните изпражнения тежат, а и основават дискомфорт.

Учените провели опити със 150 мъжки и женски скорпиони от типа Ananteris balzani. Реалността се оказала друга - скорпионите бягат с идентична скорост преди и незабавно откакто изгубят опашката си. След това мъжките в действителност стартират да забавят, само че женските не престават да се движат по същия метод. Т.е. запекът въздейства на напредването единствено при мъжките. Но по никакъв метод не въздейства върху размножаването на скорпионите. Ето за какво даже и подобен неуместен метод за самоотбрана като късането на опашката се е запазил след еволюцията.

 

Награда за техника на сигурност

Магнус Генс (Шв) - за проучването му на краш проби с манекен на лос

 

Става въпрос за магистърската дисертация на Магнус Генс в шведския Кралски технологичен институт от 2001 година В нея е разказан неестествен лос, който може да се употребява за автомобилни краш проби. От инженерна позиция това не е тривиална работа. Трябва да се изучи анатомията на лоса, и освен на здрав, само че и на към този момент ударен от кола. След това да се направи модел от подобаващи материали. Манекенът се оказва гумено-стоманен и без глава (тя усложнява прекалено много механиката на конфликта и съответните калкулации, тъй че е оставена за по-късно).

Експериментите с някои модели на Volvo и Saab показват като цяло правдоподобна картина на протичащото се. По сходен метод може да бъдат имитирани и други животни - от камили до кенгуру, т.е. такива краш проби да се вършат и в други райони.

 

Награда за инженерство

Японците Ген Мацузаки, Казуо Охучи, Масару Уехара, Йошиюки Уено и Горо Имура за опитите им да открият най-ефективния метод хората да употребяват пръстите си, когато въртят копчета.

 

В разнообразни устройства, структури, промишлени предприятия се употребяват регулатори под формата на въртящи се копчета. Такива има и на газови печки, аудиосистеми и така нататък

Още през 1999 година петимата японски откриватели разгласиха публикация, описваща по какъв начин хората хващат тези копчета. " Опитното поле " били дървени копчета с диаметър от 7 до 130 мм. В опита взели участие 32-ма студенти. Те трябвало с дясната ръка да въртят копчетата по посока на часовниковата стрелка. Студентите най-често използвали палеца и показалеца си, само че колкото по-широко ставало копчето (с по-голям диаметър), толкоз повече пръсти влизали в процеса. При диаметър 10-11 мм те завъртали с два или три пръста, при 23-26 мм - с три или четири, а при 45 мм или повече - с четири или пет.

Тези данни са значими най-много за промишления дизайн, само че ИгНобеловият комитет награди японците за техните опити.

 

Награда за физика

Франк Фиш (Вбр), Джи-Мин Юан (Вбр), Минлу Чън (Кит), Лейбин Дзия (Кит), Чунян Дзи (САЩ) и Атила Инджечик (Тур) за опитите да схванат по какъв начин патенцата съумяват да плуват във групировка.

 

Смята се, че за животните е по-лесно да се движат на стада/глутници - тъй като всеки обособен член среща по-малко противодействие от околната среда, в сравнение с в случай че плува, лети или бяга самичък.

Франк Фиш от университета в Уестчестър успява да докаже това, въпреки и отчасти. Експериментирал с патета: от първия ден на живота си те знаят, че би трябвало да плуват прецизно след майка си или след това, което са видели в първите часове след излюпването. Затова показвал на патетата изкуствена патица, употребена от ловците, и ги пускал да плуват след нея в специален закрит басейн, където е допустимо да се мери скоростта на метаболизма им.

Следвайки проведено примамката, патетата изразходвали по-малко сила, в сравнение с в случай че плували сами и на инцидентен принцип. Енергийната разлика била изключително изразена при напълно дребни патета.

Фиш правил тези опити през 1994 година, а през 2021 година група от университетите в Стратклайд и Дзянсу публикува статия, в която анализира движението на патета от позиция на хидродинамиката. Оказва се, че птиците улавят талази, които им оказват помощ да понижат силата на противодействие, и че освен ги улавят, само че и някак минават от една към друга такава вълна.

Така че всички, занимавали се с казуса, получиха ИгНобела по физика.

 

Награда за стопанска система

Алесандро Плучино, Алесио Емануеле Биондо и Андреа Раписарда (Ит) за математическото обяснение защо триумфът най-често отива не при най-талантливите, а при най-големите късметлии

 

Тройката от университета в Катания демонстрира, че времето, което отделяме за всяка работа, се разпределя по закона на Гаус, т.е. графиката е камбановидна крива. Това значи, че съвсем няма хора, които отделят само няколко минути за работата си, нито такива, които биха работили хиляди часове. Във всяка работа има някакво приблизително време, което множеството от хората отделят за нея. Има такива, които отделят прекалено много или прекомерно малко време, само че те са малцинство. 

Но в случай че триумфът зависи от времето, отделено за труд, тогава доста богатите би трябвало да са напълно малко, само че и бедните - също. Заключението е, че има нещо друго, от което зависи триумфът, и това е шансът. Изводът е подсилен с математически модели и потвърждава: единствено геният, интелигентността и упоритата работа не са задоволителни, би трябвало да сте на точното място в точното време. Късметът може да има свои съставни елементи, да вземем за пример равнището на обучение и фамилните приходи, само че те още веднъж постоянно зависят от това къде и по кое време сте родени.

 

Награда за мир

11-членен екип от Китай, Унгария, Канада, Нидерландия, Англия, Италия, Австралия, Швейцария и Съединени американски щати - за разработването на логаритъм, който да помогне на клюкарите да решат по кое време да кажат истината и по кое време да лъжат

 

Международният екип публикува миналата година своите заключения от проучването на клюките. Може да не ги утвърждаваме, само че в случай че ги погледнем независимо, ще забележим, че  клюките от време на време носят осезаеми обществени изгоди. Те популяризират информация, от която се интересува индивидът, който ги слуша. Сплетните могат да работят за поддържане и подсилване на обществените връзки - и в някоя група, и отвън нея, което е изключително значимо, когато възникне спор на ползи.

Информацията може да е всякаква, само че тук доста зависи от истиността на клюките. И това не значи, че слухът постоянно би трябвало да е истина - всичко зависи от ползите на оня, който го слуша, и на този, за който се приказва. В резултат на предадената клевета все някой получава обществена изгода. Клюкарят също - в случай че постоянно го уличават, че не споделя истина, няма да му имат доверие и противоположното. В своето проучване екипът показва в игрови модели по кое време сплетните са обществено потребни и по кое време не. 

 

Награда за литература

Ерик Мартинес (Кан), Франсис Молика (САЩ) и Едуард Гибсън (Вбр) за разбора на това, което прави правните документи излишно сложни за схващане

 

Тримата учени - от Масачузетския софтуерен институт и от Университета в Единбург са анализирали нечетимостта на правни документи на британски език. Облягат се на две хипотези. Първата обяснява непроходимостта на сходни текстове с обстоятелството, че всичко юридическо е специфична сфера на знанието и изисква специфичен език. Друга твърди противоположното – че правното познание борави със напълно елементарни хрумвания като разсъдък и причина, единодушие, интерес и така нататък И сложността на юридическия език се корени не в предмета на диалог, а в психолингвистичните особености на пишещия.

С други думи - сложността на един юридически текст отразява психическата настройка на неговия създател. Именно тя води до ексцентрични съкращения; множество рядко използвани и остарели думи; сложни професионализми, които може да бъдат сменени с по-прости ежедневни изрази, без да се загуби смисълът; обилно потребление на страдателен залог; специфичен синтаксис, където подчиненото изречение е вградено в средата на основното.

Чрез сравняване на купчина правни контракти и правосъдни решения с документи, написани на елементарен език, откривателите стигат до заключението, че правните документи са написани психолингвистично. С други думи, сложността им идва единствено от логиката на психиката, защото няма справедлива нужда от подобен тежък език.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР